Любовта е тиха - АННА КРЪСТАНОВА
Колко неуместни и плитки са думите ви за любовта !?
Колко безсмислено би било всичко, в случай че се отказвахме при първата компликация, мислейки си, че в случай че обичаш всичко ще е елементарно!?
Любовта не е лесна, не постоянно е розова и въобще не е като в приказките. Не е в това пърхащо възприятие, което те обзема първоначално. Не е в детонацията от страсти, която не ти дава покой. Не е в срещите, танците, цветята и подаръците, които подкосяват краката ти.
Любовта идва по-късно. Най-неочаквано. Тя влиза тихо, приказва малко, само че постоянно знае какво да каже, не задава въпроси, а знае отговорите. Любовта внася успокоение в душата ти. Идва, с цел да подреди хаоса в главата ти и да ти покаже, че няма нищо по-важно от вътрешния мир .
Ще го схванеш, когато въпреки в близост нещо да не е наред, ти усещаш със всяка фибра, че си на вярното място. Без съмнения, без съмнения, без превземки. Ще усетиш лекост, сходно на полет на птица, хвърчило или балон, която ще те накара да се рееш в еуфорията на своята независимост .
Защото една такава обич ще те освободи от собствения ти затвор, позволявайки ти да видиш оттатък забележимото и да осъзнаеш, че можеш да обичаш същински единствено, когато си в естетика със себе си.
Щастието обича тишината…
Не казвай нищо, дано да сме двама.
Само аз и ти. И тишината.
И дори тон, в близост да няма –
с очи ще си приказваме в тъмнината.
Не са ни нужни гръмки думи,
шумът отеква в самотата.
Обичай ме без глас, тъй като
щастието обича тишината!
Още от Анна Кръстанова можете да намерите на нейната ФБ страница:
